Тя е единствената жена в султанския харем, която е имала официална титла. Тя е султанката Хасеки, и султан Сюлейман споделял властта си с нея. Тя е жената, накарала султана завинаги да забрави за харема. Но в Европа тя е известна под името Роксолана. И цяла Европа искала да знае подробности за жената, която на последния прием в двореца в рокля от брокат и с открито лице седяла на трона до султана! Дъщеря на свещеник в султанския харем! На всички е известна пропастта, която разделя европейския и мюсюлмански свят. Tова е жената, успяла не само да оцелее във втория от тях, но и да го покори,но се възприемала най-малко с недоверие. Лишена от правото да мисли и живее в свят, където мисията на жената е била по-скоро робска, Роксолана успяла да победи, като застави гордите и властни мъже да й се кланят. Тя била на 15 години (по някои източници — 19), когато зад нея завинаги се захлопнала тежките врати на султанския харем.
След волното детство в Рогатин, в Лвовския край, на Настя Лисовска, дъщеря на свещеника Гавраил, й предстояло да стане една от робините на робския пазар в Истанбул. Нейният господар оценил красотата и младостта й и Роксолана била причислена към «скъпата стока». Украинската девойка поразила роботърговците със… смеха си. Тези хора, видели и преживели много, отчаяние, и проклятия...
Дъщерята на свещеника получила в султанския харем ново име - Хюррем (смеещата се). И за султана завинаги си останала само Хюррем. Никой повече не я нарекъл Настя, Анастасия.
Много ласкателни думи са посветени на красотата на Хюррем, очаровала султана, но очевидци от Рогатин описвали Настя «по-скоро като миловидна, отколкото красива». Положението на Роксолана в двореца бързо се стабилизирало. Гаранцията за това била голямата , страстна, и не намаляваща с годините, любов на Сюлейман.
Съвременниците писали, че след запознанството си с Хюррем султанът е прекратил посещенията си в харема. Също така отбелязвали, че украинката съвсем не отговаряла на ориенталския идеал за жена — пламтящи очи, пищна фигура. Тя имала грациозна, елегантна и дребна фигурка.
«Giovane, ma non bella» («млада, но не и красива»), - разказвали за нея венецианските велможи през 1526 година, Червенокоса , с чипо носле .
Но достойнствата на Хюррем не се изчерпвали с външността — тя била много умна, умеела да развлича султана и да обсъжда с него дори държавните дела. Към това трябва да се добави и присъщата на женската природа, дяволска хитрост и като резултат се получила взривоопасна смес, чиято жертва станали не малко хора.
Венецианецът Наваджеро писал: «Негово Величество султанът толкова силно обича Хюррем, че в османската династия не е имало жена, която да се е ползвала с такова уважение. Казват, че тя има мил и скромен вид, и че тя много добре познава натурата на Великия властелин». Да — познавала и умеела да я управлява.
Тайната на зараждането на любовта между султана и петнадесетгодишната пленничка така и си останала неразгадана. В харема съществувала строга йерархия и който я нарушавал го очаквало жестоко наказание. Най-често – смърт. Само майката на султана, валиде-султан, имала абсолютна власт в харема, и решавала коя и кога да дели ложето със султана. Как успяла Хюррем почти веднага да превземе султанските покои завинаги ще си остане загадка.
Съществува легенда как Хюррем попаднала пред очите на султана. Когато му представяли новите робини (по-красиви и по-скъпи от нея) в кръга на танцуващите одалиски изведнъж влетяла дребна фигурка и, отблъсквайки «солистката» се разсмяла. А после запяла своя песен. Харемът живеел по жестоки закони. И евнусите очаквали само знак — какво да приготвят за момичето: дрехи за спалнята на султана или въжето, с което удушавали робините.
Султанът бил заинтригуван и учуден. И същата вечер Хюррем получила кърпичката на султана – знак , че вечерта ще я очаква в своята спалня. По-късно тя помолила само за едно — правото да посещава султанската библиотека. Султанът бил шокиран, но разрешил. Когато след време той се върнал от военен поход, Хюррем вече владеела няколко езика.
Тя посветила на своя султан стихове и даже писала книги. Това било невиждано по онова време, и вместо уважение предизвиквало страх. Нейната ученост плюс това, че султанът прекарвал всичките си нощи с нея, създали на Хюррем устойчивата слава на вещица. Говорели, че е омагьосала султана с помощта на нечиста сила. И наистина той бил омагьосан.
Покоите на Хюррем в харема.
Хюррем жадно попивала всичко, на което я учели в двореца, вземала всичко, което живота й давал. Историците свидетелстват, че след известно време тя действително овладяла турски, арабски и персийски език, научила се съвършено да танцува, да рецитира, и още - да играе по правилата на чуждата и жестока страна, в която живеела. Следвайки правилата на своята нова родина, приела исляма.
Постоянните интриги в двореца развили в Хюррем способности на психолог. Тя изучавала хората, тяхното поведение и, като резултат, винаги знаела, кому какво трябва да каже и как да действа. И скоро султанът открил, че именно Хюррем с нейния остър ум е способна да даде най-добрия съвет в държавните дела. Бъдещата султанка на Османската империя постоянно била нащрек, защото там, където и се наложило да живее, действал само един закон: или теб те унищожават, или ти унищожаваш.
Сватбата на Сюлейман и Хюррем станала през 1530 година. В историята на османците това бил безпрецедентен случай – султанът официално се оженил за жена от харема. Хюррем станала за него въплъщение на всичко, което той обичал в жените: тя ценяла изкуството и разбирала от политика, била полиглот и прекрасна танцьорка, умеела да дарява любов и да приема любов. Нищо не ги е радвало така, както възможността да бъдат насаме.
Дворцовата гвардия боготворяла "веселата господарка", която никога не виждали без очарователна усмивка на лицето. Хюррем им се отплащала със същото. Тя построила за еничарите казарми-дворци, увеличила възнаграждението и им предоствила нови привилегии. Когато Сюлейман, оставил управлението на империята на своята жена, и заминал да усмирява разбунтувалите се народи на Персия, той буквално изгребал хазната.
Това не смутило грижовната съпруга. Тя наредила да открият в европейския квартал и в пристанищния район на Истанбул магазини за вино, след което в съкровищницата на османските владетели потекли пари. Това и се сторило недостатъчно, и Хюррем наредила да издълбаят Златния Рог и реконструират кейовете в Галата, където скоро започнали да акостират и високотонажни морски съдове със стоки от цял свят. Дюкяните растели като гъби след дъжд.
Хазната се пълнела. Сега Хюррем-султан имала пари за издигането на нови джамии, минарета, приюти, лечебници. Когато султанът се върнал от поредния победоносен поход (той не изгубил нито една битка!), трудно познал двореца ''Топкапъ'', който се преустройвал със средства, спечелени от предприемчивата и обожавана жена.
Хамамът на Хюррем в Истанбул
Султан Сюлейман бил суров и затворен човек. Той обичал книгите, съчинявал стихове, воювал много, но бил равнодушен към разврата. Както се полагало «по задължение», той се оженил за дъщерята на черкезкия хан- Махидевран. И когато срещнал своята Хюррем, той открил в нея своята единствена избранница.
Хюррем родила на султана шест деца: Мехмед-1521, дъщеря Михримах-1522, Абдуллах- 1523, Селим - 1524, Баязид - 1525 и Джанхангир - 1532. Но наследник на престола официално се смятал Мустафа — по-големия син от първата жена на падишаха, черкезката Махидевран.
Хюррем прекрасно разбирала, че докато нейният син не стане наследник на престола или не седне на трона на падишаха, нейното собствено положение постоянно ще е под заплаха. Всеки момент Сюлейман можел да се увлече от нова наложница и да я направи законна съпруга, а някоя от старите жени да заповяда да бъзе екзекутирана.
Първа жертва на Хюррем станал Великия везир Ибрахим, който през 1536 година бил обвинен в излишна симпатия към Франция и бил удушен по заповед на султана.
Мястото на Ибрахим веднага било заето от Рустем-паша. За него била омъжена 17-годишната й дъщеря Михримах (Рустем бил на 39 години).
Михримах султан
По-късно Рустем също не могъл да избегне придворните интриги на своята тъща: използвайки собствената си дъщеря, Хюррем изобличила зет си в предателство към султана и — като следствие – Рустем паша бил обезглавен. Но преди това Рустем паша изпълнил предназначението си, заради което бил издигнат от коварната владетелка. Хюррем заедно със зетя си могла да убеди султана, че наследникът на престола Мустафа (син на Сюлейман и Махидевран) създал тесни отношения със сърбите и готви заговор против баща си. Интригантката добре знаела, къде и как да удари — митичния «заговор» бил напълно правдоподобен: на Изток във времената на султаните кървавите дворцови преврати били нещо съвсем обикновено.
Пророкът забранил да се пролива кръвта на падишаха и неговите наследници, затова по заповед на Сюлейман Мустафа и децата му - внуците на султана били удушени с копринено въже.
Веднъж Валиде султан Айше Хафса, майката на Сюлейман, която имала влияние върху него, му казала всичко, което мислела за «заговора», екзекуцията и любимата му жена Хюррем. След това тя живяла по-малко от месец. Смята се, че за това и «помогнали» няколко капки отрова...
Така, за четиридесет години брак Хюррем постигнала практически невъзможното. Тя била провъзгласена за първа жена на султана, а нейният син Селим станал наследник.
Хюррем така и не видяла въплъщението на своята мечта — тя починала преди синът и Селим да се качи на трона. Той царувал осем години. И въпреки Корана обичал да си пийва, затова и останал в историята под името Селим Пияницата. Именно с него започнал упадъкът на Османската империя.
В оправдание на Хюррем може да се каже само това, че ако тя не би се държала по този начин, с нея би се случило същото, което тя е сторила на другите. Възможно, от съвременна гледна точка, нейните действия да изглеждат неприемливи, но в епохата на Хюррем това е бил едниственият начин за оцеляване и самосъхранение. Например, братоубийството сред наследниците на трона било начин за предотвратяване на междуособиците, които биха довели до разкол на държавата.
Хюррем умряла преди своя мъж и господар, и тъгуващият султан наредил да се издигне гробница за непрежалимата му жена. В двора на джамията, построена от великия Мимар Синан за султан Сюлейман Великолепни се издигат две тюрбета (мавзолеи), принадлежащи на Сюлейман и Хюррем, като символ на вечната любов.
Статията е в чест на моята баба , която носеше името на великата султанка Хюррем... Светла и памет......