петък, 28 март 2014 г.

Дрехи история - кимоното...

Един от любимите ми филми ''Мемоарите на една гейша'' ме накара да ви осведомя за традиционната японска дреха - кимоно.
А и напоследък като че ли то се реабилитира като все по-често
започна да заема място в съвременното ни ежедневие а и на модният подиум.....




Млад дизайнер ,като Линеа Бах създаде така нареченото ''Urban kimono'' което е идеално за домашна употреба особено след напрегнат работен ден. Марката ''Takuya Angels'' скъсява кимоното за да подчертае красивите женски колене. Тя дори стигна още по-далеч като създаде кимоно в стил готик. Тези кимона  са предимно черни с множество лентички и панделки....Можете да срещнете кимона за домашни любимци или ''Red Maloo'',които са за да облекат лаптопа  или дискмена.....

     Кимоно на японски буквално се превежда като ''нещо за обличане''.Първото кимоно се появява през 5 век. Но през 16 век става масово използвано.



 Тогава се формира и окончателната ѝ кройка. След това цели 300 години кимоното е основната дреха ползвана от мъже, жени и деца независимо от социалният им
статус.
   Кимоното е Т-образна
 дълга и отворена отпред дреха, обгръщаща тялото от ляво на дясно. Пристяга се  със широк пояс наречен '' оби''.
Този пояс се завързва така че възелът на шнура да се пада
отзад.

 Отпред са ги вързвали само леките жени.

 Има около 360 начина за връзване на ''оби'', а преди са разполагали и със специални хора ,които се занимавали само със връзването.Ръкавите на кимоното са   дълги и торбести. Целта е ,чрез тях да се проветряват през   горещото и влажно лято в Япония. Ръкавите са имали и друга функция. От тях е можело да се разбере дали притежателката е омъжена или не. Когато ръкавите са били богато украсени и дълги до земята означавало че дамата е неомъжена. А омъжените носели кимоно с по-къси ръкави и доста семпъл рисунък.

   Кимоното има удивителното свойство да прикрива недостатъците на тялото. Женското кимоно е в по-ярки цветове, докато мъжкото е в по-тъмни.

 





 През периода Хейан от японската история са се носели 12 кимона едно върху друго. Вкуса на една жена се определяло по това как съчетава цветовете на кимоната, които обличала. 

По
време на периода Едо, кимоното се превръща в белег за социален статус, като се гледало формата и мотивите на кимоното, качеството на материята и ширината на пояса . По това се съобразявало и кое по какъв повод ще се облича. Цветовете на материята. и  подплатата се съобразявали спрямо сезона.
  Най-импозантните кимона се наричали ''учикаке'', които се носели по време на празници и церемонии. За сватба се обличало кимоно ''широмуку'' - неопетнено кимоно. Всичките ѝ части са били в бяло. След церемонията за вричане, булката се преобличала в червено кимоно и тогава започвало приемането ѝ от новото семейство и роднини.

  Селяните, рибарите и обикновените хора се обличали в кимона от памук или коноп.Коприната била запазена само за богатите и знатните.


  Разбира се най-важното на кимоното не е толкова кройката, колкото декора....




 Имало стотици техники за декорация на кимоната.....декорирането на някои продължавало с години...

 Япония е островна държава заобиколена с морета. Природата е богата и красива. Има четири сезона. Тази среда определено повлиява на дизайна на японското кимоно. Техниките на бродиране,боядисване и рисуване са умело и артистично използвани в кимоното за да се илюстрират богатата природа като цветя,дървета, птици и животни.

  Най прочутите са кимоната Юзен носещи името на майстора - художник и декоратор....Дори и днес цветовете на старите кимона са толкова ярки и  жизнени .Причината е във водата в която са се потапяли след боядисване.....водата е  била мека без желязо в състава...

  Днес да притежаваш кимоно Юзен е престиж....
Ваш Сиси Блонд...

четвъртък, 20 март 2014 г.

Парфюмът - от древността до днес

 
 Има изключително шокиращи случаи , като испанската кралица Изабела, живяла  през 14 век, която с гордост твърдяла че се е къпала само два пъти през целият си съзнателен живот...
За наше щастие това са редки случаи....
    От край време хората са държали да ухаят приятно, като най-често за тази цел биват използвани парфюмите или иначе казано благовонията.
    Наименованието парфюм идва от латинската фраза '' per fumus '' което ще рече- чрез дим , защото първите парфюми всъщност представлявали аромати отделяни при горене на треви и билки за жертвоприношение за боговете, като се запалвали на специални олтари. Най често се ползвал тамянът. Смятало се за изключително луксозен продукт.
   Разбира се  първи били египтяните преди 3000 години. Отначало горели кори,клонки, листа и цветя стрити на прах но бързо опознали и течните аромати. Тъй като египтяните често се къпели, течните ароматни масла са намирали огромно приложение. Жените на фараоните си лепели точици от ароматна смола по лицата си. Още тогава са се слагали в стъкленици и това се запазило и до днес.
 Между другото първият парфюм със флакон е произведен в Коринт през 13 век.
  Парфюмът е сред най-мощните оръжия на Клеопатра. Разкриват, че любимият и аромат съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Легендите твърдят, че именно това ухание омаяло Марк Антоний. Парфюмите намирали приложение дори при процеса мумифициране.
  От описа на Гилгамеш разбираме, че преди хиляди години шумерите мажели косите си с благовонни масла, масажирали телата си, излежавали се във вани с масло от жасмин, перуника и зюмбюли а от кандилниците се е носело упойващо ухание на кедър. Асирийците оставили дори инструкции за производство  на мазила.
 В древните текстове на индийските веди се говори за благотворното въздействие на розовото масло и маслото от индийска тръстика. А в ''Кама сутра'' е отбелязано силното еротично въздействие на тревите и маслата. Силата като афродизиаци  на мускуса, амбрата и дуриана е признато още от древните египтяни.
 От Египет произлизат и прочутите обществени бани в Древна Елада и Рим. Там тамянът нямал огромно приложение но маслата се използвали в промишлени количества. Основа на мъжки аромат бил зехтинът. Ароматните масла се използвали освен за ухание и за защита от слънчевите лъчи.
  Тези практики се променили драстично през Средновековието, когато арабският алхимик Авицена открива дестилацията- процес чрез който извличал масло от самите цветя. Днес те носят името етерични масла. Именно те станали и същността на съвременният парфюм. През Ренесанса арабските търговци започнали доставка на етерични масла към Европа. От тях се произвеждали и парфюмите. Те станали незаменими за прикриване на неприятните миризми.
 Дворът на Луи 14 -ти се е славел като ''парфюмираният дворец''. От Франция е и практиката да се нанася парфюм върху китките. През Ренесанса дамските ръкавици и перуки често били парфюмирани. Перуките от портретите са побелели именно от напарфюмираната пудра нанесена върху тях.
  Началото на 20-ти век Франсоа Коти създава модерните стъклени флакони- същински произведения на изкуството. Именно във флакона е разликата от парфюмите на 17-ти век и тези през 20-ти. Самото производство да се извличат ароматни масла главно от растителни източници си остава същото....
  Интересно е че по време на големите епидемии като чума, холера и др. парфюмът се е използвал като дезинфектант.
  Парфюмите се превърнаха в нещо важно през последните няколко века. С неговите лъскави опаковки станаха емблема. В древността те са били запазена територия главно на богатите, но днес почти всеки ползва парфюм. Един културен  феномен, характерен за всички общества.  За повечето хора като мен парфюмът се превърна във форма на социално общуване в един своеобразен подпис, себеизлияние, част от чара ми.Парфюмът трябва да има свойството да говори за своя притежател. Моят е ''Poeme''на   L'ancome-повярвайте ми , той говори много за мен.....
 Свеж и същевременно чувствен, Poeme на Lancome е разноцветен букет с 2 изключителни цветни аромата, които никога преди не са били използвани като съставки на парфюм: син хималайски мак - цвете на снеговете и дейтура - цвете на пустинята. Poeme е съчетание на вечнозеленото дърво литчи, портокал, ванилов цвят и мимоза. Аромат, изпълнен със светлина и чувственост, изцяло изтъкан от цветни нотки. Истински цветен букет, без обичайните върхови, сърдечни и основни нотки. Същият цветен аромат остава с вас през целия ден.
.Ваш Сиси Блонд....

The Sissi Blond World

'' Аз съм страстен и своенравен. Знам кой съм и съм щастлив със себе си. Природата не е била много благосклонна към мен. Не съм красивият модел или атлетичният ''Аполон''. Но хубавото в мен е личността ми, самочувствието и чувството ми за хумор....
Най- хубавото - страстта , която притежавам. Заради тази страст аз горя в любовта, горя за семейството ми за работата си...
 
 Стереотипите на съвремието са ми чужди. Трудно може да ми се наложи чуждо мнение. Често хвърлят кал зад гърба ми но никой не смее да ми каже нещо право в лицето.
Мисля, че имам една особена харизма. Старая се винаги да съм с безупречна външност, възпитан съм и имам идеални маниери. Има сила в погледа ми , власт но в този поглед се забелязва и малко тъга.
     Аз правя повече грешки ,може би , защото поемам повече рискове.

Имам много неуспехи, които преживявам по- тежко. Но всеки път когато се сблъскам с неуспехите като че ли ставам по-съвършен и по-силен при следващи рискове....Не се отказвам , колкото и да е уморително , отново и отново започвам отначало.............'' Сиси Блонд