Чували сме много често изрази от типа на "Хомосексуалисти са всички личности в гръцката история от Ахил до Александър"! В демократичните съвременни общества в правото на всеки е да самоопредели своята сексуалност било то хетеросексуалност, бисексуалност или хомосексуалност. Но също е интересно, когато има древни източници за това как древните народи са гледали на би или хомосексуалността.
За древните народи хомосексуализмът е бил напълно нормално явление. Нашето общество, под действието на християнския 'морал' го възприема като греховно, макар многобройните "изключения", които демонстрират самите висши и обикновени свещенослужители и на запад, и на изток.
Самата дума "хомосексуализъм" разбира се не е антична дума. Древните автори са зползвали "лакадемонска любов" (в чест на Спарта) и лесбийска любов (от о-в Лесбос, последното е останало в употреба и досега). Спартанците го наричали пък "вдъхновение". Петроний "Сатирикон":
"Веднъж си бяхме легнали в триклиниума. Някъде към полунощ усетих, че момчето не спи, и с много предпазлив шепот отправих молитва към Венера: "Богиньо, ако целуна това момче така, че то да не усети, утре ще му подаря един чифт гълъби." После се примъкнах към него: то се преструваше, че спи, и аз го целунах няколко пъти. Доволен от това начало, на другата сутрин станах по-рано, купих чифт много хубави гълъби и изпълних оброка. Вечерта можех да направя същото, но промених желанието си и казах: "Богиньо, ако го опипам с похотлива ръка и той не усети нищо и изтърпи, ще му подаря две петлета за борба". Като чу оброка, младежът сам се примъкна и даже мисля, че го беше страх да не заспя. Аз успокоих тревогата му и с цялото си тяло се гмурнах в наслаждението, без обаче да стигам до края. А на сутринта пак му донесох обещаното: той се зарадва много. Когато дойде третата нощ, скочих, приближих се и прошепнах на ухото на момчето, което пак се преструваше на заспало: "Безсмъртни богове! Ако получа според желанието си пълно съвокупление с това спящо момче, утре ще му подаря за това блаженство един прекрасен македонски жребец, но само при условие, че не усети нищо". Младежът сякаш никога не беше спал толкова дълбок сън: тогава аз най-напред напълних ръцете си с млечнонежните му гърди, след това се прилепих към него с целувка и накрая съединих всичките си желания в едно.
. . .
Минаха няколко дни и стана така, че останахме да спим заедно. Започнах да моля момчето да ми позволи да го задоволя и прибавих всички думи, които прошепва набъбналото желание. Успях да изпълзя върху него и без кой знае каква съпротива му изтръгнах удоволствието.
След като се възползвах от добротата му, се унесох в сън. Но повторението беше недостатъчно за това съвсем съзряло момче, чиято млада хубост жадуваше за наслади. То ме посбута, за да ме събуди, и каза:
- Искаш ли нещо?
Предложението ми хареса и се заех с работа: смазан от задъхване и пот, той криво-ляво получи това, което искаше, а аз, уморен от удоволствието, заспах дълбоко. Но не мина и час, и той започна отново да ме бута с ръка и да казва:
- Защо не правим нищо?:
В Древен Египет са открити едни от най-древните изображения за хомосексуални отношения, които се намират в древноегипетските гробници.
Редица исторически останки от Египет свидетелстват за фализма (култ към фалоса) и хомосексуалното отношение. Например в надписите на доста гробници, се вижда, че мъжките покойници дават обещание, че ще опитат и преглътнат фалоса на бог Ра.
В други гробници, се оказва, че за да се запази знатността на даден род и династия, синовете и наследниците трябва да поемат между седалищата си фалоса на бог Геб
Гробницата на
През 1964 г. в древния некропол на Сахара египетският археолог Ахмед Муса открил редица от гробници с коридори, изсечени в скалната стена край насипния път, водещ до пирамидата на фараон Унас (последният фараон от петата династия, чиято пирамида е богато украсена с т.нар. "пирамидни текстове").
Той бил силно впечатлен от уникалните сцени на двама мъже в интимна прегръдка.
Междувременно археолозите, които работели над реставрацията на насипния път на Унас открили, че някои от каменните блокове, използвани за построяването му, били взети в древни времена от мастабата, която първоначално служела за вход към тази новооткрита гробница. Археолозите реконструирали мастабата от блоковете с надписи, намерени в основата на пътя.
Така било разкрито, че тази уникална гробница била построена за двама мъже, които били от приближените в палата на фараон Ниусера от Петата Династия. Живели са около 2400 г.пр.Хр. И двамата едновременно носели титлата „надзирател на маникюристите“, т.е. да поддържаш външния вид на фараона, което се смятало за занимание с особен престиж. Още една изненада има - в откритата гробница египтолозите ги намерили заедно.
Върху източната стена на "камерата на даренията" двамата мъже са показани във възможно най-интимната прегръдка според каноните на древното египетско изкуство. Нианккнум е вдясно, хванал десния лакет на своя любим;
Кнумхотеп, вляво, е прокарал ръката си зад гърба на другия мъж, плътно държейки го за рамото. Отново върховете на носовете им се докосват и този път техните тела са толкова близо, че връзките на коланите на полите им изглеждат допрени една до друга, може би дори са вързани една за друга. Тук, в най-вътрешната и лична част на тяхната обща гробница, двамата мъже стоят в прегръдка, замислена да продължи в задгробния живот.
Сцените с допиращите се носовете е специфично действие което било любим начин за изразяване на нежност в Древен Египет и единствената интимна поза позволена от каноничното египетско изкуство. В тези сцена двамата са заобиколени от хора, които са наречени техни „наследници“.
В Древен Рим също хомосексуализма е много често срещана. Съвременниците са наричали Цезар "мъж на всички жени и жена на всички мъже". Имало е и една триумфална песничка: "Галия под Цезар падна, Цезар пък под Никомед" (Никомед е цар на Витиния - царството на малоазийските траки-тини). Погледнато от днешна страна на нещата при Юлий Цезар, става дума по-скоро за бисексуализъм. Марк Антоний, посочва, че Октавиан Август се сдобил със своята мощ, благодарение на своите сексуални контакти с Юлий Цезар, който го осиновява и прави наследник.
Друго известно име от римските императори, е разбира се това на Калигула, който също насърчавал всякакъв тип сексуални контакти.
В книгата си “Дванадесетте цезари“ Гай Светоний Транквил описва освен педофилските изпълнения на Тиберий, също и това, че обичал да гледа тройки за повишаване на либидото. Също и историята, че при едно жертвоприношение императора бил пленен от красотата на помощника, който носел кандилницата - не можал да се въздържи и щом свършил обредът, го изнасилил заедно с флейтиста, негов брат.
За Калигула, Гай Светоний Транквил пише: “С всичките си сестри живял в позорни връзки и на многолюдни пирове жена му възлягала над него, а тях поред поставял под себе си. Смята се, че на едната - Друзила, отнел девствеността още непълнолетен. Имал множество хомосексуални връзки. Транквил посочва - благородника Марк Лепид, пантомима Мнестер, с красиви заложници, а Валерий Катул, младеж от консулски род, се оплакал открито, че "Гай (Калигула, бел. авт.) го опозорил и изтощил от сношения."
Според хрониста Г.С. Транквил Нерон също имал връзки “не само със свободнородени младежи и с омъжени жени, но изнасилил и весталката Рубрия“. Пак той сключил брак с едно момче на име Спор. Състояло се и многолюдно сватбено тържество където Спор бил “доведен според обичая със зестра и алено було", и така Нерон го взел за съпруга. Негов съвременник отбеляава иронично: "Какъв късмет би имал рим., ако и баща му си беше взел такава съпруга.".
Докато в древна Елада се е държало много и на духовната връзка между двамата партньори, то в Рим по-скоро отношенията могат да се разглеждат като сексуално удоволствие за задоволяване на плътските желания.
В римската армия през императорската епоха хомосексуалността била норма и почит. Красивите римски бойци, винаги съжителствали във двойки, много от тях били предани един на друг до гроб. Имало е случаи при смъртта на единия от двойката, другият да слага край на живота си.
Запазените античните вази от Древна Елада изобилстват от най-разнообразни фрагменти с различни сюжети свързани с хомосексуалната любов. Тези илюстрации явно пресъздават в илюстративна форма нравите на елините. Такива изображения има и освен от Елада и в Антична Тракия.
Има статуетки дори от Ю. Америка с хомосексуални сцени.
Като говорим за хомесексуализма в дрревна Елада не може да не се спомене веднага един интересен мит, от древногръцките митове и легенди.
Митът разказва за Ганимед, който бил най-красивият младеж между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради своята необикновена крастота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, бил похитен от Зевс, който приел образа на орел и го отвел на Олимп.
Там младежа поел задълженията на виночерпец на боговете, и станал любим на Зевс, като бил надарен от него с вечна младост и безсмъртие.
За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни безсмъртни коне.
Ганимед е поставен на небето във вид на съзвездието "Водолей".
Сцената с отвличането на Ганимед от бога Зевс приел образа на орел е типична за античното изкуство както в елинистичните държави, а също може да се срещне и в персийското изкуство. След ренесанса, когато има едно завръщане към античността, сцената с отвличането на Ганимед е често срещан сюжет в изобразителното изкуство. Ганимед е представян обикновено сграбчен в ноктите на орела, понякога му поднася чаша да отпие, която символизира "чашата на насладата".
Въпреки че хомосексуализмът е широко явление в Древна Елада, имало е и неща, които не се приемали. Ако трябва да съдим по речта на Есхил „Срещу Тимарх“, атинските закони от 4 век не допускат проституиране на юноши и сводничество по отношение на тях, което не пречи на зрели мъже да получат благоразположението на някой младеж. Интересното е, че тази привързаност между тях не е само плътска, а могат да изпитват един към друг и любов и най-вече приятелство.
Тоест връзката е била и духовна, мъжко приятелство, инициация (възпитание) на по-млади мъже от по-възрастни и опитни. Всичко това не означава, че главно се е целяло удоволствието от взаимните сексуални контакти. В повечето антични държави отношението за секса е било по-либерално (сравнено със Средновековието) и е било нещо доста близко до това, което днес в демократичните общества по-целия свят.
Връзката мъж-жена разбира се също съществува, но наравно с нея си е било съвсем допустимо да има контакти с лице от същия пол.
В Спарта, Крит и Тива, хомосексуалните отношения служели като педагогически инструмент.
Изследователи твърдят, че в древен Крит знатните мъже ухажавали някой младеж, покровителствали го, взимали го със себе си на пирове, правели му подаръци, обучавали го, а когато момчето навършело пълнолетие, предстоял последният важен етап към съзряването му – ритуално сношение между младежа и неговия покровител, което показвало, че младият мъж вече е готов да стане глава на семейство.
От стиховете на Сафо пък днес знаем, че любовните отношения между жени също били познати на древните гърци.
***
През средновековието, християнството насажда сред обикновените граждани (това не касае свещенослужителите и висшата аристокрация) страха от едно "греховно" поведение. Според стария завет на смъртно наказание подлежали не само мъжеложците, но и жените прелюбодейки. С въвеждането на християнството се налагат ограничения на плътските наслади. Полов контакт с жена - само за създаване на потомство ( дори се появили такива гениални идеи като чаршаф с дупка, та максимално да се избегне съприкосновението). Именно Църквата кодифицира хомосексуализма като голям грях. Юдаизма, а след това християнството имат негативно отношение към хомосексуализма. Древните народи, които не изповядват тези религии не са обвързани и от подобни ограничения. По времето на Юстиниан да речем било предприето гонение на хомосексуалисти - 1, защото им се конфискувало имуществото и 2, защото имп. Теодора имала лош спомен от ранната си възраст, когато още преди да се оформят някои характерни женски белези започнала да проституира и по понятни причини услугите и ползвали хомосексуалисти. Но това е друга тема.
Епаминонд пък вероятно е първия, който създава войската си точно на принципа на връзките между войниците.
Свещеният отряд от Тива. Прославената спартанска армия била победена за пръв път през 371 г. пр. Хр. от тиванците в битката при Левктра. Обратът настъпил, когато едно елитно военно подразделение, известно като Свещения отряд, се впуснало в атака и направило пробив в левия фланг на спартанците. Прочутият със своите бойни умения и необикновен състав Свещен отряд се състоял от войници, които имали едно общо нещо помежду си. Те всички били гейове. В този единствен по рода си отряд имало 150 хомосексуални двойки. Всеки от тях бил мотивиран да даде максимума от себе си в битката, за да защити любимия си и да не се изложи пред него.
Свещеният отряд на Тива устоявал на битките повече от трийсет години. Когато най-накрая македонците ги надвили, нито един от войниците не пожелал да се предаде и всички паднали в боя. Но и в Спарта, а не само при Свещеният отряд на Тива се е считало, че тези връзки укрепват бойното другарство, а също че всеки е гледал да се представи добре пред любимия си. Явно затова те са били и най-боеспособните елински войнски формирования. В Спарта поначало са подхождали прагматично - освен свободното разпространение на лакадемонската (хомосексуалната) любов, жените имали доста широки права, с което хвърляли в ужас другите елински градове.
Имаме много доказателства за разпространението на мъжката любов през античността - Платон казва, че мъжете са по-атлетични, по-здравото мъжко тяло е предпоставка за по-добра мъжка душевност и следователно любовта между мъже е най-възвишената. Ахил може да е сърдит на Агамемнон за наложници, но очевидно чувствата които изпитва към Патрокъл са много по-силни и дълбоки, ако се съди по гнева му. Сред по-богатите слоеве на населението хомосексуалните отношения са били смятани за по-висши. Много велики поети и философи от Древна Гърция са били също така хомосексуалисти - Софокъл, Еврипид, Сократ, Платон и т.н. Не трябва да се пропуска и името на великия пълководец Александър Македонски, който също бил влюбен в мъж, заради когото е щял да се самоубие, когато в момент на гняв хвърлил копие, което се забило в гърба на неговия възлюбен. т.
Древните Траки поради близкото съжителство с елините имат и сходна култура с Елините. Както най-новите научни изследвания напоследък доказаха, че траките са по-скоро местно население и са населявали балканите много преди елините да дойдат, като са оформили ранно-античната трако-микенска култура от която по-късно се е заформила античната елинска култура. На база това днес трудно може да се каже за голяма част от обичаите и разбиранията при кого са се зародили по-напред - дали при по-древната трако-микенска цивилизация или при по-късната елинска. Особено интересни са паласгите, които се свързват именно с траките и трако-микенската култура (на паласгите са отдава част от култивирането на Елада). С тях се свързват шествията в чест на Хермес; за елевзинските мистерии също се сочи тракийски корен; също и за Дионисиите.За траките на първо място трябва да споменем за Орфей и легендите за него. В своите "Метаморфози" Овидий (І век) ни описва Орфей влюбващ се в други мъже. А Йоан Стобей (V век) ни разкрива, че Орфей е научил за първи път тракийските мъже на истинска мъжка любов, заради което е бил убит от разгневените жени.
Съществуващите литературни мотиви у Фаноклес и Овидий, че Орфей е научил траките на мъжката любов и за връзката между Орфей и Иполит на тази основа. Това напомня и за хомосексуалните увлечения на Аполон. Орфей е живял преди Троянската война, според древните автори.
За съжаление траките нямат своя писменност и не са ни оставили свои исторически трудове поради което днес черпим информация за тях от късно-античните гръцки автори. За по-ранната трако-микенска култура можем да съдим единствено от по-късните автори.
Орфизмът е окултно учение зародило се по-времето на трако-микенската цивилизация. От гърците пък го приели римляните. Орфеевите песни имали според вярванията магическа сила. След като загубил любимата си Евридика според „Метаморфози“ на Овидий, Орфей се отдал на хомосексуализъм, и този вид близост между мъжете станал част от тайнствата в които участвали само мъже. Тракийските жени го убили и отсекли главата му за дето извращавал мъжете им. Главата на певеца станала обект на поклонение от последователите му. Смята се, че Орфей бил посветен в тайните учения от Близкия изток. Сред траки и гърци учението приело местен привкус. Орфеизмът бил разпространен епоха след завоеванията на Александър Велики на Изток. Но в Мала Азия по-рано. В древна Палестина орфеизмът бил пренесен от морските народи - филистимците.
В пиесата Вакханките на Еврипид посветените на Бакхус оргии се извършват също в такива пещери, символизиращи утробата на богинята-майка, в която има течаща вода – символ на спермата. Такова съоръжение от времето на траките е открито през 2001 г. на 20 км. източно от гр. Кърджали. Входът е оформен като женски полов орган, дълбочината е 22 метра, а точно в 12 часа на обед, през нарочно изсечен отвор, слънчев лъч с форма на пенис прониква до дъното на пещерата.
А според Херодот древните траки се съвокупляват безразборно в пещерата светилище на о-в Самотраки.
На снимките - керамични съдове от Гръцката античност.
Древногръцкото изкуство често показва хомосексуални сцени, но е много трудно да се направи разлика кои от тях са смятани за морални и кои не, защото за древните гърци не съществува понятието порнография. Идеята на изображенията е просто да се покаже всекидневния живот такъв, какъвто е, включително и сексът.
Древна Месопотамия е наричана „земята между двете реки” - Тигър и Ефрат. Месопотамия е люлка на една от най-ранните човешки цивилизации, където изкуството на писмото е открито малко преди 3000 г. пр. Хр. Тук Шумер и Акад създали култура, която вече била стара, когато златната епоха на Гърция едва започвала. Шумерският и акадският (семитски) езици били използвани за изписването с клиновидно писмо на широк корпус от текстове, посветени на митологията и поезията, законодателството и администрацията, религията и магията. Най-ранният период от месопотамската история представлява възходът на шумерските градове-държави, последван от формирането на Вавилонската и Асирийската империя. Днес дешифрирането на шумерския и акадския, а сетне и на хетския и хуритския езици, разкри хилядолетия културна еволюция, предхождаща развитите цивилизации на античността.
В месопотамските нагласи спрямо човешката сексуалност не откриваме религиозни и философски забрани, които развиват юдаистката мисъл, и които процъфтяват впоследствие при християнството. Едно от главните божества в месопотамския пантеон, Инана/Ищар, е богинята на любовта във всички смисли на думата. Почти всичко, което знаем във връзка с хомосексуалността, се отнася към 3 хилядолетие пр. Хр. и специално към отношенията между мъже. Едно запазено изображение на анално сношение показва коленичил рецептивен партньор, пиещ от съд чрез сламка — вероятно сцена от кръчмарска оргия. До нас са достигнали и медни фигурки от края на второто хилядолетие пр. н.е., изобразяващи страстни ласки между мъже.
Месопотамското общество имало цяла класа професионални мъжки проститутки, ассину, кулу’у икургарру, като за някои от тях спечифичното е, че са били младежи, които имали разнообразен набор от функции в сферата на развлеченията и на религиозната литургия. Що се отнася до забавленията — те свирели на музикални инструменти, пеели и танцували, а е възможно да са играли пантомими и драматични пиеси; по отношение на религиозният ритуал — те изпълнявали церемониални задължения в чест на Ищар, понякога преоблечени в дрехите на противоположния пол, а понякога и участващи в еротични ритуали за удоволствие на богомолците. Проституиращият мъж можел да бъде и любовник на жена, тъй че не била следвана стриктна линия на разграничаване. Съществува дори астрологически текст, който тълкува влиянието на определено разположение на планетите като показващо, че „Мъжът ще вземе кургарру в дома си, а последният ще му отгледа деца.” Китайският хомосексуализъм от създаването на Китай, до настъпването на комунизма бил традиционен и ненаказуем. С идването на този строй от Европа, изкуствено се създали предпоставки за забраната му. Към края на 20-ти век, това е минало за Китай и хомосексуализма отново е част от традицията на китайския народ.
В Древен Китай, хомосексуалността била също на почит. Мъжката любов се наричала "насладата на отрязания ръкав". Това название има легендарен характер: в епохата на династията Хан (206 г.пр.Хр. - 220 г. сл.Хр.) Донг Ксиян, бил фаворит на императора. Веднъж Донг заспал на ръката на императора. Императорът дълго се любувал на красотата на своя любим, но императорските дела го зовяли и той, за да не го разбуди, наредил да отрежат ръкава на дрехата му.
В Китай, еднополовите взаимоотношения били разпространени не само сред висшите кръгове на обществото.
Първите хомосексуални бракове били извършени именно в Китай - в прониция Фудзиян. Тези бракове имали особена специфика. Зрелият мъж купувал от родителите момче и го отглеждал докато стигне възрастта за брак. След това престъпвали в света на съпружеските задължения.
Перу и Инките. Независимо от сравнително скъпите билети за музея в покрайнините на перуанската столица Лима, там винаги е многолюдно. Погледите на посетителите не са вперени толкова във витрините със златото на инките, колкото в залата на еротичното изкуство. Тук са представени керамики от древното перуанско племе мочика, живеещо на тихоокеанското крайбрежие в северната част на страната. Скулптурите на този древен народ са изключително реалистични, те не са художествена измислица. Сред сюжетите в музея има любопитна сцена на съвкупление на човек със зъбчата корона на главата и дълги продупчени уши с животно, наподобяващо кентавър.
На гравирани камъни многократно се виждат сцени на “забавление” между двама мъже. Тези персонажи са обозначени като хомосексуалисти. Предшествениците на инките, самите инки и днешните им потомци – народите на кечуа и аймара – са почитатели на удоволствието във всичките му разновидности а и са убедени в безсмъртието на човека, в буквалния смисъл.
В Древна Индия пък хомосексуалните отношения са били смятани като част от култа към някои андрогинни божества.
Пак там е съществувала и кастата – хидржа – която имала за задача да осигурява сексуални услуги на знатните мъже, които посещавали храма. И това се считало за акт на почит към боговете на плодородието.
В Япония, хомосексуалният живот е бил характерен за някои будистки храмове, като тези традиции се наричали шу-до, което в превод означава - Пътят на младите и мъжките цветове.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
