Шах Джахан и Мюмтаз Махал - Приказка за вечната любов

Годината е 1630. По нажежените от силното слънце равнинни поля, в покрайнините на Бурханпур кралицата умирала. Съпругът й водел последна битка в продължителната и изтощителна война срещу Хан Джаханб Лоди. Съвсем скоро главата на изменника щяла да бъде окачена на кол, високо над градските порти. Но на този ден военният успех не донесъл никаква радост на краля, защото любимата му жена била мъртва и той потънал в небивала покруса. Тронната зала останала пуста. Император Шах Джахан не се появил на кралския прозорец, облечен в изящно бродираната си роба, нито седнал с наложниците си в  шатрата с жасмините, за да  се наслаждава на битката със слонове в коритото на реката, както правел обикновено. Той изоставил всичките си задължения и се затворил за осем дни в покоите си. Дни, в които великият император отказвал храна и вино и единствения звук, който министрите, които се събирали около покоите му, чували, били тихи въздишки и продължителен, пропит с печал, стон. 

На деветия ден вратите се отворили и за изненада на всички, никой не можел да разпознае в покрусеното лице на Шах Джахан някогашният смел войн и владетел, който сега говорел за смисъла на живота и за желанието си да се откаже от трона и да стане бездомен факир -същият мъж, който само няколко години по-рано обезглавил четирима от братята си, за да си осигури трона. За тази една седмица външността на императора се била изменила до неузнаваемост - гордата осанка се била изпарила, гърбът му се превил, гарваново черната му коса била напълно побеляла, а из залата за аудиенции придворните започнали да си шепнат за нещо, което още повече ги било смутило - илюзия ли било или наистина императорът се бил смалил след смъртта на съпругата си -Мюмтаз.

Нестихващата скръб на император Шах  Джахан го подтикнала да обяви траур в цялото кралство. Над цяла Северна Индия  всички популярни музикални и други забавления, носенето на бижута,  ползването на козметика и цветни дрехи били забранени. Нарушителите на тaзи заповед, без значение от възрастта и общественото им положение, от това колко невинни били игрите им, били изправяни пред трибунал. Ако поведението им бивало определено за неуважително към паметта на кралицата, те били екзекутирани. Самият император в съответствие със собствените си заповеди сменил кралските одежди с бяла роба. Толкова силно бил обсебен от скръб по загубата на своята любима,  че траурът продължил цели десет години. Тези мрачни дни били упоменати в летописите  .
Половин година след кончината на кралицата, тленните й останки били пренесени от Бурханпур в град Агра, южно от Делхи -град, който поколения наред бил център на управляващата династия на Моголите. Именно в Агра, на по-малко от левга разстояние от императорския палат, тиха градина по брега  на река с върбови дървета била избрана за място, където да бъде издигнат мавзолей в памет на Мюмтаз. 

Годината е 1631. Мощите на кралицата са положени във временна крипта в пределите на градината. След като били произнесени молитвите за душите на умрелите, започнала работата по изграждането на гробницата, която щяла да стане най-величествения паметник, построен някога от мъж и посветен на жена. Но макар първите копки да започнали през 1631 г., неговата история -според популярната легенда - започва много по-рано, в далечната 1607 г. когато в град Агра се провеждал фестивал на Кралския Базар Меена. 

Кралският Базар Меена бил частен пазар, прикрепен към кралския харем, който се бил превърнал в светая  светих за дамите от аристокрацията, където те можели да си купят бои, масла и восъци, необходими за тоалета им. Тези стени никой мъж не смеел да премине, тъй като, ако бъдел заловен, щял да се прости с ръцете или краката си. Изключение се правело само за един или два дни в месеца, когато базарът отварял врати за посещение и се превръщал в прелъстителна територия на удоволствията. Тогава всеки бил добре дошъл - мъж или жена, благородник или с по-низш произход. Така че,  без значение от ранга си, всеки можел да присъства на  събитията от тези "обърнати" дни. През тези няколко дни, благородните дами и куртизанките се превръщали в продавачки на бижута  на пазара, пазарейки се за цените на стоките и флиртувайки с младите придворни, които се откъсвали от монотонния ритъм на живот в двореца, отдавали се на женското внимание и демонстрирайки остроумие, докато разпитвали за цените в рима. Тогава дори самият император отдалечен от потока на ежедневния живот, се появявал на Меена Базар и се включвал в пазаренето за цената на стоките, които си  харесал.

На един от тези дни на Меена Базар през 1607 г. се появила непозната продавачка на коприна и стъклени огърлици. Името на 15-годишното момиче било Арджуманд Бану Бегум -прелестната дъщеря на везира. Везирът Асаф Кхан бил властен и подозрителен мъж, който не търпял никакво неуважение, дори и по време на тези дни от месеца. Единствено, най-високопоставената особа в страната можела да си позволи да флиртува с дъщерята на везира . 
На същия този ден прага на Базара Меена прекрачил красивият принц Хурам -първородният син на императора. Едва на 16 години, той вече имал зад гърба си една война и съчинявал стихове, достойни единствено зa кралския двор. Гласът му бил вълшебен, а калиграфските умения -не по-малко запомнящи се. Освен това той бил добре запознат и с принципите на архитектурата и често бил молен да проектира балкони и складове на своя баща -император Джахангир.  Ако все пак, от време на време, с удоволствие присъствал на екзекуции и мъченията в кралските подземия, особено това, че се любувал да гледа спектакъла от екзекутирането чрез задушаване, то това му било простено -все пак бил принц от династията на Моголите. 

Съпровождан от  фанфарите при пристигането си, принц Хурам започнал да се разхожда от сергия на сергия, разговаряйки с приятели и заглеждайки лицата на дамите, които всеки друг ден били закрити с воал, докато не съзрял Арджуманд, чиято сергия била в един от ъглите на пазара. Само след миг, той вече стоял пред нея и я питал за цената на стъклената огърлица, която имитирала диамантена. "Тя е диамантена"- повече от убедено прозвучал отговорът на Арджуманд - "" и струва много, десет хиляди рупии. Повече, отколкото дори един принц може да си позволи да плати."
За миг Хурам останал безмълвен, взирайки се в лицето на младата дама и чудейки се защо никога не бил чувал сред клюките на придворните дами в двореца да се споменава за Арджуманд Бану Бегум . След това, без да промълви и дума, той оставил десет хиляди рупии, взел стъклената огърлица и изчезнал в тълпата, отнасяйки със себе си камъчетата и лика на Арджуманд в сърцето си.
На следващия ден той отправил необичайна и дръзка молба към своя баща - доста смела, защото в онези дни никой не смеел да настоява за брак по любов. Той поискал ръката на Арджуманд Бану, а легендата твърди, че император Джахангир се усмихнал загадъчно, спомняйки си вероятно за своята любов- Нур Джахан, и тихо вдигнал дясната си ръка в знак на съгласие.

Аржуманд била родена през 1592 г. в харема на баща си и израснала там. Възпитана в духа и традициите на аристокрацията, образована и умна.

Една година след като молбата на Хурам била одобрена, той действително встъпил в брак, само че с персийската принцеса Куандари Бегам. Мюсюлманската религия позволявала мъжът да има до четири жени, а и от всеки уважаващ себе си благородник се очаквало да има няколко наложници, като доказателство за своята платежоспособност и мъжественост. За един принц моногамията била безполезна и неприемлива.
Така изминали цели пет години от първата среща на принц Хурам и Аржумнад преди те да се оженят  на 27 март 1612 г., след като дошъл денят, който астролозите били избрали.
Церемонията според ислямските обичаи, започнала в дома  на булката. В полунощ се състояло огромно тържество, където  с присъствието си е удостоил и самият император.. Джахангир, чийто живот се въртял главно около лова на антилопи, измъчването на мъже и любовта му към Нур Джахан и който, благодарение на богатия си житейски опит, бил считан за ходеща енциклопедия, отсъдил, че красотата на Арджуманд била безспорна.  За да й засвидетелства почитта си, той я нарекъл Мюмтаз Махал- "Избраницата на двореца"

От този ден насетне тя и принц Хумар били неразделни. Поетите не спирали да съчиняват стихове, възпявайки красотата, щедростта и благоразумието на Мюмтаз. Тя скоро станала съветник в политическите дела на съпруга си, оказвала подкрепа на нуждаещите се- състрадание на страдащите , пари - на нямащите.
На 4 февруари на трона се изкачил император Шах Джахан , известен до скоро като принц Хурам. Цял месец продължили тържествата по случай коронацията. Легендата разказва, че по време на 19-годишния им брак Мюмтаз и Шах Джахан се радвали на безоблачно щастие. Мюмтаз родила 14 деца, от които само седем оцелели.

През 1630 година Мюмтаз отново била бременна и придружавала съпруга си по бойните полета в похода му срещу Хан Джаханб Лоби .Когато войските на Шах Джахан лагерували в покрайнините на Бурханпур,  дошла вестта за раждането на 14-тото му дете,  нищо не се споменавало за Мюмтаз. Четири часа Шах Джахан чакал нетърпеливо, но никакви вести не идвали. Пратеникът, който бил изпратен до харема, не се връщал. Императорът пращал втори, трети, но напразно- никой не се завръщал. Свечерило се когато най-после дошла новината, че кралицата е добре, но се чувства изморена и не иска никой да я безпокои през нощта. Четири часа по-късно дошло известие, че кралицата е в много тежко състояние и иска Шах Джахан да отиде при нея. Когато отива в харема, Шах Джахан заварва група от доктори и лечители около леглото на умиращата кралица.  Малко преди слънцето да изгрее кралицата умира. Легендата разказва, че преди да умре, Мюмтаз Махал поискала от Шах Джахан да изпълни две нейни молби - да няма деца от друга жена и да построи най-величествения мавзолей над нейния гроб. Пак според преданията, Шах Джахан спазил и двете обещания.

Работата по построяването на Тадж Махал започнала през 1631 г. За цели 22 години 20 000 работника от Индия, Персия, Отоманската империя и Европа участвали в изграждането му. На площ от приблизително 17 хектара земя, била въздигната сграда, която струвала около 32 милиона рупии. За мястото бил избран град Агра, по югозападния бряг на река Ямуна. Макар да не е напълно сигурно, най-често за архитект на величествената постройка се споменава индиецът от персийски произход Устад Ахмад Лахори. Произходът на името все още не изяснен. В превод Тадж Махал означава "Короната на двореца" , а мнозина смятат, че името е съкращение от Мюмтаз Махал.

Със своите пресичащи се четири ъгъла, Тадж Махал представлява  осмоъгълник, чиято архитектура е вдъхновена от симетрията на елементите. Петте основни елемента от комплекса, които са известни като Входа, Градината, джамията, "jawab"( буквално означава "отговор", сградата, която е разположена непосредствено срещу джамията) и Гробницата (с неговите четири минарета), всички изградени в стила на архитектурата на Моголите. 

 Мавзолеят както вътре, така и отвън е декориран чрез инкрустирани със скъпоценни камъни като ахат и яспис цветя и калиграфия. Главните арки с длето са изографисани с пасажи от Корана и гравюри с флорални мотиви, които придават допълнителен чар на магнетичната сграда. Централната куполообразна зала  и прилежащите зали имат много стени и тавани, които впечатляват с декорацията си, изцяло издържана в ислямски стил. 



Градината  на комплекса символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Дърветата, които са били засадени, са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.

Тадж Махал е  облицована изцяло в мрамор.  Четирите минарета са разположени симетрично около гробницата и се смаляват симетрично, за да подсилят внушителността на централното куполообразно минаре.

Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани . Под залите е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мюмтаз Махал и Шах Джахан. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.  


Като монумент, издигнат  в памет на красива жена и на вечната любов, Тадж Махал разкрива прелестите си само пред посетителите, които не се скъпят да удостоят с вниманието си всеки детайл. Правоъгълната основа на Тадж само по себе си е символ на различните ъгли, от които може да бъде видяна красивата жена. Главният вход е като воала, който закрива женското лице и който трябва да бъде деликатно повдигнат и без припряност при  първата брачна нощ.  Цветовете се променят през различните часове на деня и през различните сезони. Подобно на истиснки брлиянт, Тадж Махал сияе на лунна светлина, тъй като  инкрустираните скъпоценни камъниотразяват лунната светлина. Тадж Махал розовее рано сутрин, млечно бял -следобед и златист, когато изгрее луната. Тези промени, според запознати, отразявали различните настроения на жената.

Мнозина казват за Моголите, че в началото са създавали сгради като колоси, а са завършвали като бижутери. И изобщо много неща са се изприказвали за тази величествена сграда.  Така например, съпругата на един британски офицер, в писмото си до родната Англия, пише : " не знам дали бих могла да преценям сграда като тази, но мога само да изразя какво чувствам. Бих умряла още утре, само за да имам такава над мен." Може би най-известно е това, което е написал Тагор. 
"Ти позна Шах Джахан,  живота и младостта , богатството и славата и как всичко това бива безследно отнесено от хода на времето.  И затова единственото, което пожела, бе- да обезсмъртиш скръбта на своето сърце. Нека блясъкът на диамантите, рубините и перлите изчезнат. Нека само тази единствена сълза, наречена Тадж Махал, да блести ярко и незасенчена от времето винаги и завинаги."  Ваш Сиси Блонд......

ЗЕНОБИЯ - Царицата - воин

В сирийската пустиня се извисяват безмълвно, красиви руини загатващи за богато и славно минало. Това са останките от красивият оазис Палмира - който по времето на царицата - воин е процъфтявал. Зенобия Септимия е втората съпруга на царя на Палмира ( днешна Сирия ), Оденат втори, който се признава за васал на Римската империя ,като получава от Римският император поста да е главнокомандващ на Изтока.

След като разбива персите, Оденат приема титлата Август и се присъединява към царство Палмира. Властта му нараства и става заплаха за римляните, заради това сената решава да  се отърве от него по единственият възможен тогава начин, убийство. През 267 година е привикан заедно с големият му син в Рим където биват убити.....Но пренебрегват неговата съпруга и десет годишният му син от нея - Вабалат. Зенобия поема управлението като се обявява за сърегент на малолетният си син.

   Царица Зенобия била много красива и високообразована жена. Философът неоплатоник Лонгин е бил неин учител - наставник. След като император Галиен отказва да потвърди сина ѝ Вабалат като наследник на титлите на баща си Оденат, царица Зенобия се възроптава срещу Рим и обявява независимост, благодарение на наставленията на Лонгин, когото след това царицата провъзгласява за министър и главен съветник по държавните дела. По това време в Рим император Галиен бива убит а наследилия го Клавдий втори умира от чума. Император става Аврелиан.
   Зенобия е наричана царицата - воин, защото за кратко време подчинява под своя власт цяла Сирия, източната част на Мала Азия и Египет. Във вените ѝ течала арабска кръв смесена с арамейска. Царицата - воин била потомка на Птолемеите и даже на самата Клеопатра, макар да няма свидетелства за това. Зенобия била умна жена , енергична , храбра , образована и много честолюбива. Тя отказва да признае Аврелиан за император и обявява Рим за враг. На нейна страна преминала многобройната известна с храбростта си палмирска армия.

Зенобия привлякла Персия и други източни народи към себе си и започнала завоевателна политика. Войските на царицата - воин нахлуват отначало в Мала Азия а после в Египет завземайки Александрия. Отличните военни умения наследява още от времето, когато е придружавала своя съпруг Оденат във всяка негова битка.Нейни съвременници казвали, че ''от двама мъже Зенобия е по-добрият мъж..''- това било един от най-добрите получавани комплименти. В доислямският Изток присъствието на жена на бойното поле се смятало за Божие покровителство и вдъхвало смелост на воините...
.
    Но колкото и храбра да е била Зенобия, колкото и богат да е оазисът Палмира, нейните богатства не били достатъчни за да изхранят многобройните съюзници. А те невинаги били верни. Рим съумявал да подкупи ту едните, ту другите, заплашвал третите.Завладените територии на царицата - воин са били кангломерат от враждуващи по между си държавици....

   Точно от това се възползвал и Рим. Виждайки засилващото се влияние на Зенобия праща император Аврелиан на поход срещу нея. Войната била тежка и продължителна. Римските войски начело с император Аврелиан достигат до стените на Палмира. Той изпраща писмо на Зенобия с предложение да се предаде , като ѝ обещава да ѝ прости и да се отнася почтително с нея. Зенобия отговаря високомерно, че'' царица Клеопатра предпочита да умре но не и да се предаде''...Тогава Аврелиан подлага Палмира на желязна обсада. Залавя пратениците на Зенобия с молба за помощ от Персия и Армения, подкупва конните отряди на сарацините и арменците, като успява да ги привлече на своя страна. И така успява да победи тази могъща жена. При опит за бягство, Зенобия е заловена и предадена в ръцете на Аврелиан. Той установява мир в целия Изток и се завръща като победител в Рим отвеждайки Зенобия със себе си като трофей...По пътя към Рим ,Зенобия загубва сина си - Вабалат заболява и умира....

    По време на триумфа на императора, Зенобия е окована в златни вериги и накарана да върви пред колесницата на Аврелиан.....Тя изнемогвала под тежестите на множеството украшения с огромни скъпоценни камъни, но вървяла гордо с високо вдигната глава....Аврелиан получил доста упреци, че е оковал една жена....В своя защита пише писмо до сената.....'' Наистина онези, които ме упрекват не биха намерили достатъчно похвали,ако знаеха каква жена е тя, колко е умна, колко е непреклонна в своите решения, колко е взискателна към своите войници, колко е щедра, когато е необходимо, колко е сурова, когато е нужна строгост....''
   Аврелиан запазва живота ѝ и я превръща в една от своите наложници.....Но мъката по Палмира и загубата на своята свобода и гордост я погубват...малко след това тя умира....но историята за храбрата царица - воин се разказва и до днес от уста на уста.....Ваш Сиси Блонд....