В сирийската пустиня се извисяват безмълвно, красиви руини загатващи за богато и славно минало. Това са останките от красивият оазис Палмира - който по времето на царицата - воин е процъфтявал. Зенобия Септимия е втората съпруга на царя на Палмира ( днешна Сирия ), Оденат втори, който се признава за васал на Римската империя ,като получава от Римският император поста да е главнокомандващ на Изтока.
След като разбива персите, Оденат приема титлата Август и се присъединява към царство Палмира. Властта му нараства и става заплаха за римляните, заради това сената решава да се отърве от него по единственият възможен тогава начин, убийство. През 267 година е привикан заедно с големият му син в Рим където биват убити.....Но пренебрегват неговата съпруга и десет годишният му син от нея - Вабалат. Зенобия поема управлението като се обявява за сърегент на малолетният си син.
Царица Зенобия била много красива и високообразована жена. Философът неоплатоник Лонгин е бил неин учител - наставник. След като император Галиен отказва да потвърди сина ѝ Вабалат като наследник на титлите на баща си Оденат, царица Зенобия се възроптава срещу Рим и обявява независимост, благодарение на наставленията на Лонгин, когото след това царицата провъзгласява за министър и главен съветник по държавните дела. По това време в Рим император Галиен бива убит а наследилия го Клавдий втори умира от чума. Император става Аврелиан.
Зенобия е наричана царицата - воин, защото за кратко време подчинява под своя власт цяла Сирия, източната част на Мала Азия и Египет. Във вените ѝ течала арабска кръв смесена с арамейска. Царицата - воин била потомка на Птолемеите и даже на самата Клеопатра, макар да няма свидетелства за това. Зенобия била умна жена , енергична , храбра , образована и много честолюбива. Тя отказва да признае Аврелиан за император и обявява Рим за враг. На нейна страна преминала многобройната известна с храбростта си палмирска армия.
Зенобия привлякла Персия и други източни народи към себе си и започнала завоевателна политика. Войските на царицата - воин нахлуват отначало в Мала Азия а после в Египет завземайки Александрия. Отличните военни умения наследява още от времето, когато е придружавала своя съпруг Оденат във всяка негова битка.Нейни съвременници казвали, че ''от двама мъже Зенобия е по-добрият мъж..''- това било един от най-добрите получавани комплименти. В доислямският Изток присъствието на жена на бойното поле се смятало за Божие покровителство и вдъхвало смелост на воините...
.
Но колкото и храбра да е била Зенобия, колкото и богат да е оазисът Палмира, нейните богатства не били достатъчни за да изхранят многобройните съюзници. А те невинаги били верни. Рим съумявал да подкупи ту едните, ту другите, заплашвал третите.Завладените територии на царицата - воин са били кангломерат от враждуващи по между си държавици....
Точно от това се възползвал и Рим. Виждайки засилващото се влияние на Зенобия праща император Аврелиан на поход срещу нея. Войната била тежка и продължителна. Римските войски начело с император Аврелиан достигат до стените на Палмира. Той изпраща писмо на Зенобия с предложение да се предаде , като ѝ обещава да ѝ прости и да се отнася почтително с нея. Зенобия отговаря високомерно, че'' царица Клеопатра предпочита да умре но не и да се предаде''...Тогава Аврелиан подлага Палмира на желязна обсада. Залавя пратениците на Зенобия с молба за помощ от Персия и Армения, подкупва конните отряди на сарацините и арменците, като успява да ги привлече на своя страна. И така успява да победи тази могъща жена. При опит за бягство, Зенобия е заловена и предадена в ръцете на Аврелиан. Той установява мир в целия Изток и се завръща като победител в Рим отвеждайки Зенобия със себе си като трофей...По пътя към Рим ,Зенобия загубва сина си - Вабалат заболява и умира....
По време на триумфа на императора, Зенобия е окована в златни вериги и накарана да върви пред колесницата на Аврелиан.....Тя изнемогвала под тежестите на множеството украшения с огромни скъпоценни камъни, но вървяла гордо с високо вдигната глава....Аврелиан получил доста упреци, че е оковал една жена....В своя защита пише писмо до сената.....'' Наистина онези, които ме упрекват не биха намерили достатъчно похвали,ако знаеха каква жена е тя, колко е умна, колко е непреклонна в своите решения, колко е взискателна към своите войници, колко е щедра, когато е необходимо, колко е сурова, когато е нужна строгост....''
Аврелиан запазва живота ѝ и я превръща в една от своите наложници.....Но мъката по Палмира и загубата на своята свобода и гордост я погубват...малко след това тя умира....но историята за храбрата царица - воин се разказва и до днес от уста на уста.....Ваш Сиси Блонд....
Няма коментари:
Публикуване на коментар