Антони Гауди - да живееш в приказка......

Няма начин , когато се разхождате из Барселона да не се докоснете до гениалното творчество на Антони Гауди- Най-нетрадиционният архитект на 20-ти век.Благодарение на него морският град е толкова очарователен с екзотична архитектура, каквато няма никъде по света.

През 1984 г. всички 80 творби на Гауди са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата.

На 25 юни 1852 в испанският град Реус област Каталуня се ражда Антони Гауди. Прекарва дълги години в провинцията, но тъй като е бил болнаво дете родителите му се преместват в Барселона.Продават имоти в Реул за да може да образоват децата си. Антони завършва училище за изящни изкуства и по късно и факултета по архитектура на Барселонският университет.

Оригиналното творчество на великият архитект не винаги е възприемано с положителен знак.Той привлича вниманието на обществото през 1883 г. като проектира къщата на фабриканта дон Висенс. Така развихря въображението си ,че създава малък дворец ,който напомня на източна приказка.Говори се, че Висенс почти се разорил за да реализира фантазиите на архитекта. Именно Каса Висенс впечатлява барселонци и спечелва на Гауди покровителството на граф Еузебио Гюей.

За него Гауди строи разкошен дворец, който успява да смести на малката площ от само 16 на 20 метра.За Гюей той построява парк разположен върху хълм, обвит от виещи се пътеки и стръмни стълби .Паркът посреща с пъстри змейове и дракони, загадъчни рисунки и тайнствени знаци.

Гауди е бил запленен от природата и се е опитвал да вплете в работите си елементи от нея. Отделял голямо внимание на детайлите.Перфекционист до мозъка на костите си , той правел каменни пейки с анатомична седалка а всяка украса на фасадите на сградите е малка история.Ненавиждал правите линии. За него образец за съвършенство е било кокошето яйце.

Всичко това се проличава в прочутите сгради Каса Батийо и Каса Мила.

След 1910 г. той напуска архитектурната практика и посвещава живота си изцяло на строежа на катедралата Сaграда Фамилия/ Светото семейство/.Посвещава цели 35 години от живота си но не успява да я завърши приживе.Едва ли има думи ,които могат да опишат гледката на катедралата- тъмна грамада от камък, сякаш непипната от човешка ръка , изваяна от природата или от длетото на скулптор. И тя е пълна със символи. Дванадесетте кули са апостолите , централната с кръстта - Христос. Вътрешното пространство е градина, в която колоните са дървета, сплитащи клони за да образуват купол.

Архитектът не успява да създаде семейство.Остава сам цял живот а голямата му любов -архитектурата.

На 7 юни 1926 е блъснат от трамвай номер 30 .Първоначално никой файтонджия не иска да го вземе и да го откара до болницата , тъй като джобовете му са празни и няма възможност да си плати.Впоследствие е откаран в болница за бедни ,където е разпознат едва на следващият ден от свои приятели,тръгнали да го търсят.На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница той отказва с думите '' Тук ,сред бедните е мястото ми....''

На 10 юни умира оставяйки недовършено творението на живота си - катедралата ''Светото семейство''.....очаква се 2030 г. да е завършена....