Историята на Лейла и Меджнун се разказва на Изток от хиляди години и вълнува слушателите с това че е не само любовна история но и урок по любов- Любов такава която се извисява над земята и небето.
Още от дете Меджнун проявявал заложената в него любов.Като ученик обикнал Лейла, толкова силно, че не намирал покой преди да я зърне. Постепенно пламъкът се превърнал в буен огън и сърцето на Лейла се запалило от любовта към Меджнун.
Любовта им била толкова голяма, че те не виждали и чували нищо друго освен себе си. Всички в училището си шепнели и ги сочели с пръст. Учителите се разтревожили и съобщили на родителите им. Те ги прибрали и затворили в домовете им с надежда това увлечение да изчезне.Но уви....нищо не помагало.Меджнун започнал да линее.Викали му лекари,знахари,учени като им обещавали да им се отплатят пребогато в замяна на лек, който да заличи от сърцето на Меджнун мисълта за Лейла.- ''Никой никога не е успявал да излекува болен от любов..''
Всички му казвали- ''О, Меджнун защо скърбиш по Лейла. Тя не е красива. Ще ти донесем хиляди по-красиви, сред които да си избереш любима...''- но той им отвръщал- ''За да бъде видяна красотата на Лейла са нужни очите на Меджнун...'' Нищо не помогнало...Родителите му решили, че ще е най-добре да се обърнат към родителите на Лейла, защото това е била последната им надежда да спасят сина си.
Помолили ги за разрешението двамата да се оженят.Макар тази женитба да ги излагала на одумки, родителите на Лейла виждали как откакто са я взели от училище Лейла не е могла да забрави Меджнун дори за миг. Заради това не се възпротивили, но при едно условие - стига да се убедят, че Меджнун е в нормално психическо състояние.
Но боговете не обичат влюбените.И в този случай съдбата не дарила тези съвършенни влюбени със щастието да бъдат заедно.Голямата му любов към Лейла правела всяка негова постъпка нетактична и глупава.Това поведение убедило хората, че той е луд.
Както езикът на любовта звучи безсмислено на онези, които не обичат, така действията на Меджнун били възприети като пълно безразсъдство.Родителите му загубили надежда и престанали да бдят над него.Оттогава той се скитал по улиците на града питайки всеки срещнат за Лейла.Един ден Меджнун срещнал вестоносец и го попитал къде е Лейла.
Помолили ги за разрешението двамата да се оженят.Макар тази женитба да ги излагала на одумки, родителите на Лейла виждали как откакто са я взели от училище Лейла не е могла да забрави Меджнун дори за миг. Заради това не се възпротивили, но при едно условие - стига да се убедят, че Меджнун е в нормално психическо състояние.
Но боговете не обичат влюбените.И в този случай съдбата не дарила тези съвършенни влюбени със щастието да бъдат заедно.Голямата му любов към Лейла правела всяка негова постъпка нетактична и глупава.Това поведение убедило хората, че той е луд.
Както езикът на любовта звучи безсмислено на онези, които не обичат, така действията на Меджнун били възприети като пълно безразсъдство.Родителите му загубили надежда и престанали да бдят над него.Оттогава той се скитал по улиците на града питайки всеки срещнат за Лейла.Един ден Меджнун срещнал вестоносец и го попитал къде е Лейла.
''Родителите ѝ напуснаха този град и отидоха да живеят на 150 км. оттук''. Меджнун му се примолил да предаде съобщение на Лейла. Вестоносецът се съгласил.Меджнун заговорил и не можел да спре.
'' Посланието на любовта няма край..''..
Изминали 20 км.а той още говорел.Вестоносецът казал, че е много голямо неговото послание и ще се затрудни да го запомни, и му казал да се връща защото доста са се отдалечили от града.
Тъкмо тръгвал да се връща и все се сещал за нещо което е забравил да добави. И така той изминал целият път от 150 км. говорейки за Лейла.Притеснил се вестоносецът, че ако го видят ще го тормозят в града на Лейла и го настанил в порутена джамия накрая на града.
Когато Меджнун решил да си полегне си казал-'' Ако Лейла е от тази страна, ще е обидно да протягам краката си в същата посока.Затова най-добре да вържа краката си с висящо отгоре въже-'' За влюбения, мястото което обитава любимия е свещенно..'' Ожаднял , но единственото което намерил е дъждовна вода на дъното на стара бъчва.Когато вестоносецът се видял с Лейла ѝ разказал за премеждията на Меджнун....
Тя много се притеснила и исплашено попитала старата си бавачка какво се случва с човек, който е извървял 150 км.без почивка.Бавачката отговорила -''Ще умре, но има един лек като пие от дъждовна вода от която е пила и змия и после да бъде вързан с главата надолу дълго време.Това може да спаси живота му...''
'' Посланието на любовта няма край..''..
Изминали 20 км.а той още говорел.Вестоносецът казал, че е много голямо неговото послание и ще се затрудни да го запомни, и му казал да се връща защото доста са се отдалечили от града.
Тъкмо тръгвал да се връща и все се сещал за нещо което е забравил да добави. И така той изминал целият път от 150 км. говорейки за Лейла.Притеснил се вестоносецът, че ако го видят ще го тормозят в града на Лейла и го настанил в порутена джамия накрая на града.
Когато Меджнун решил да си полегне си казал-'' Ако Лейла е от тази страна, ще е обидно да протягам краката си в същата посока.Затова най-добре да вържа краката си с висящо отгоре въже-'' За влюбения, мястото което обитава любимия е свещенно..'' Ожаднял , но единственото което намерил е дъждовна вода на дъното на стара бъчва.Когато вестоносецът се видял с Лейла ѝ разказал за премеждията на Меджнун....
Тя много се притеснила и исплашено попитала старата си бавачка какво се случва с човек, който е извървял 150 км.без почивка.Бавачката отговорила -''Ще умре, но има един лек като пие от дъждовна вода от която е пила и змия и после да бъде вързан с главата надолу дълго време.Това може да спаси живота му...''
Бог-сам Той любов- е водел Меджнун,затова всичко, което можело да го спаси, му е било предложено. ''Така е, любовта сама лекува своите рани...''
Плъзнала се мълвата, че Меджнун е в града.Родителите на Лейла пак решили да бягат.Тя успяла да изпрати вест на Меджнун, че керванът с който ще пътува ще спре да почива по средата на Сахара, ако той може да стигне това място по рано могат да се видят. Получил съобщението Меджнун тръгнал към пустинята.
Керванът на Лейла спрял за почивка и там те успели да се срещнат..''Меджнун тук съм..'' казала тя. Той хванал ръцете ѝ и ги притиснал до гърдите си.'' Лейла нали вече няма да ме напуснеш''-
'' Меджнун успях да се измъкна само за малко. Ако остана повече родителите ми ще ме потърсят и няма да бъдеш в безопасност.Моля те бъди разумен и ми повярвай. Ще се върна, обещавам..''
Разбира се , че ѝ вярвал, той който толкова време бил живял единствено от силата на своята плът и кръв,не можел да стои прав и паднал облягайки гръб на едно дърво.Останал там за да живее само с надеждата.Минали години тялото на Меджнун били изложени на студ,пек, дъжд и бури.Ръцете, които държали клоните сами се превърнали в клони,тялото му станало част от дървото.
Лейла продължила нещастно да линее , живяла с едничката надежда да успее да изпълни обещанието си да се върне при Меджнун.Родителите ѝ вдигнали ръце и решили да се връщат.Навръщане керванът пак спрял за почивка на същото място.
Тръгнала Лейла да дири Меджнун.Срещнала дървар,който я предупредил да не ходи на тази посока, че там имало призрак.Нещо като дърво-човек.Когато го ударих с брадвата -казал той- го чух да казва с дълбока въздишка ''О,Лейла'' ....
Развълнувала се Лейла, когато доближила дървото видяла че Меджнун почти се бил слял с дървото.Плътта и кръвта били изчезнали а кожата и костите, които се опирали о дървото били като част от клоните му. ''Меджнун''-извикала тя-''Тук съм, както обещах''
Плъзнала се мълвата, че Меджнун е в града.Родителите на Лейла пак решили да бягат.Тя успяла да изпрати вест на Меджнун, че керванът с който ще пътува ще спре да почива по средата на Сахара, ако той може да стигне това място по рано могат да се видят. Получил съобщението Меджнун тръгнал към пустинята.
Керванът на Лейла спрял за почивка и там те успели да се срещнат..''Меджнун тук съм..'' казала тя. Той хванал ръцете ѝ и ги притиснал до гърдите си.'' Лейла нали вече няма да ме напуснеш''-
'' Меджнун успях да се измъкна само за малко. Ако остана повече родителите ми ще ме потърсят и няма да бъдеш в безопасност.Моля те бъди разумен и ми повярвай. Ще се върна, обещавам..''
Разбира се , че ѝ вярвал, той който толкова време бил живял единствено от силата на своята плът и кръв,не можел да стои прав и паднал облягайки гръб на едно дърво.Останал там за да живее само с надеждата.Минали години тялото на Меджнун били изложени на студ,пек, дъжд и бури.Ръцете, които държали клоните сами се превърнали в клони,тялото му станало част от дървото.
Лейла продължила нещастно да линее , живяла с едничката надежда да успее да изпълни обещанието си да се върне при Меджнун.Родителите ѝ вдигнали ръце и решили да се връщат.Навръщане керванът пак спрял за почивка на същото място.
Тръгнала Лейла да дири Меджнун.Срещнала дървар,който я предупредил да не ходи на тази посока, че там имало призрак.Нещо като дърво-човек.Когато го ударих с брадвата -казал той- го чух да казва с дълбока въздишка ''О,Лейла'' ....
Развълнувала се Лейла, когато доближила дървото видяла че Меджнун почти се бил слял с дървото.Плътта и кръвта били изчезнали а кожата и костите, които се опирали о дървото били като част от клоните му. ''Меджнун''-извикала тя-''Тук съм, както обещах''
''Лейла''-едва промълвил Меджнун....''Аз съм Лейла, ела на себе си. Аз съм Лейла,погледни ме...''Меджнун казал-''Ти си Лейла-тогава аз не съществувам..''- и в този миг умрял. Виждайки тази съвършенна любов, Лейла не можела да живее и миг повече.Тя извикала името на Меджнун и паднала мъртва........
10.12.2012 Сиси Блонд
Няма коментари:
Публикуване на коментар