Що е ЛЮБОВ...?

Думата ''любов'' произлиза от санскритската дума лобх, чието значение е желание,пожелание. Всичко което познаваме като воля,желание,доброта,благосклонност и т.н.са все различни аспекти на любовта.Разумът и любовта са еднакви по своята същност. Какво имам в предвид- камъните и дърветата нямат разум, затова нямат и любов, като изключим усещане за любов, съществуващо в растенията. Та накратко, само разумните същества могат да изпитват любов.

Любовта не може да се прояви ако няма обект, към който да бъде насочена.Най-голяма част разум има у човека и в неговата природа има най-много любов.Ако в къщата си имаме камък, който много харесваме, той няма да почувства обичта ни в онази степен в която би я почувствало растението.Ако отглеждаме растение то ще откликне на грижите и ще разцъфти.

Животните усещат обичта. Ако в къщи имаме животно, то е способно да почувства много любов.С времето питомното животно става също толкова изпълнено с обич, колкото е някой от семейството. Кучето на Йосиф го е хранело , докато той се е намирал в кладенеца, преди да го намерят пътници минаващи оттам. Казват, че конят на един арабин, загинал в битка, бдял над неговото тяло три дни и пазел тялото от лешоядите, докато другарите му не ги намерили.

 Според суфиите причината за сътворението, е че съвършенната Същност пожелала да познае себе си. Затова пробудила любовта в своята природа и от нея създала своя обект на любовта- красотата.
 Един поет казва;
''Желанието да видя възлюбеният ме доведе до Земята. Същото желание да видя възлюбения отнасям със себе си на небето...''

Понеже любовта е източникът на творението и истинската храна за всички създания, ако човек знае да дарява любов на света около себе си под формата на съчувствие, доброта ,служение, той ще даде храната за която жадува всяка душа. Ако знае тази тайна, той без съмнение ще покори целият свят.
Сърцето, което гори в огъня на любовта, може да разтопи всяко сърце, с което влезе в контакт. Обичащият е толкова обаятелен, че докато той обича един човек, всички обичат него.

- '' Защо всяко сърце да не се разтопи от пламъка, който моето сърце поддържаше до сетният ми час? Сълзи в любовна мъка роних цял живот, сега влюбените правят поколения на моя скръбен гроб...''-така описва един поет магнетизма на любовта.

 Това е урокът който Христос е искал да предаде, когато е казал-'' Аз ще ви направя ловци на човеци...'' А Руми пише-
'' Всички са привлечени от мен, искат да станат мои приятели, но никой не може да отгатне кое е онова в сърцето ми което го притегля...''

Любовта е като огъня. Топлината ѝ е отдаденоста, пламъкът- мъдростта, димът- привързаността, пепелта- краят на привързаността. Както пламъкът произхожда от топлината , така мъдростта произхожда от отдадеността. Когато огънят на любовта се разгори, пламъкът осветява като факла пътя на отдадения и мракът изчезва. Няма по-голяма мощ от любовта. Колкото и плашлива да е ,кокошката ще се изправи пред лъва заради любовта към малките си. За любящото сърце няма нищо, което да е прекалено силно. Силата  на любовта постига всичко в живота, както мощта на динамита подпалва всичко. Така е и с любовта- когато е твърде интензивно тя се превръща в колело на разрушението и в живота на обичащият всичко се обърква. Това е тайната, на която се дължи болката и страданието на влюбеният. И все пак и в двата случая той печели- ако е овладял ситуацията той е майстор. Ако е изгубил всичко той е светец.

 Ако на този свят нещо можеше да въздейства като защита, това е любовта. Във всички аспекти на живота , навсякъде където намираме закрила, нейният мотив е винаги любовта и никой не може да има доверие на друга закрила, независимо колко голяма е тя, освен на тази която предлага любовта.
 Тя лекува по-добре от всичко друго на света. Когато влюбения е болен, няма по-силно лекарство от присъствието на любимият човек.Когато дете изпитва болка, нищо не помага така, както докосването на майката.

 Историята ни предлага образи като Ширин и Ферхад, Лейля и Меджнун, Руми и Шамс..и т. н. за да ги имаме за пример. И ще завърша с думите на Шамс-

'' Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разпалва всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва-''Пази се от прекалено въодушевление!''- докато любовта казва - '' О, карай! Престраши се!''. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. НО ИМЕННО СРЕД РАЗВАЛИНИТЕ СА СКРИТИ СЪКРОВИЩА. ЕДНО РАЗБИТО СЪРЦЕ КРИЕ НЕСМЕТНИ БОГАТСТВА...''
......Ваш любящ Сиси Блонд....