Здравейте отново,любими мои читатели.
Има две важни причини да отделя време и място в блога си за дизайнера-легенда Аликзандър Маккуин. Едната е, че от 14 март до 19 юли 2015 г.в музея ''Виктория и Албърт'' в Лондон ще бъде открита една от най-очакваните изложби на годината '' Savage Beauty ''посветена на краткото творчество на обичният ми дизайнер, а втората е наближаващият му рожден ден.
Роден като Лий Аликзандър Маккуин на 17 март 1969 г.в семейство на таксиметров шофьор. На 16 годишна възраст престава да учи като започва да работи при известни лондонски шивачи. Често сменя своите работодатели ,дори заминава за Милано. След това започва работа за Живанши, придобива част от Гучи и след това създава и собствена компания носеща неговото име.
Открива го светската дама Изабела Блоу ( на 7 септември 2013 писах за нея ,статията '' Isabella Blow- олицетворението на английската ексцентричност''). Блоу промотира първата му колекция в списание '' Vogue ''и много скоро Аликзандър става любимец на публиката, на модните редактори и топмоделите.
Именно Изабела Блоу предлага на младия дизайнер да стартира кариерата си с второто си име Аликзандър защото, казва тя - '' Като Александър Велики, ти скоро ще бъдеш такъв...''.За съвсем кратко време Маккуин печели сърцата на по-голямата част от хората в модата , пък и завидно количество ВИП клиенти. Приятелството му с Блоу се простира между тотална всеотдайност и задушаващо обсебване, заради което последните дни от живота на Изабела, Аликзандър избягва всячески. В наскоро издадената книга на Андрю Уилсън ,за живота на дизайнера, автора намеква за изключително турболентната връзка между Блоу и Маккуин, която според него е една от причините за неговата психическа нестабиност и пристрастяването му към наркотиците.
''Той имаше чувството, че Изабела е вампир, който изпива силите му. Отбягваше я а после се самонаказваше за това. Маккуин беше най-истинския и приятел. Винаги се отзоваваше на сигналите и за помощ...'' -коментира Уилсън.
Кокаиновото пристрастяване, депресиите и самотата на дизайнера остават завинаги в сянката на невероятният му талант.За безспорният му талант не е необходимо да ви занимавам.То се вижда....!!!
Аз ще отделя внимание на няколко факта. Между 1996 и 2003 г. четири пъти е обявяван за дизайнер на годината във Великобритания. Открито се определя като гей и се самоиронизира като ''розовата овца на семейството''.
В Англия го наричат ''лошото момче'',защото Маккуин не се придържа към общите тенденции, а следва собствено дизайнерско търсене. Той се опълчва на традицията и класиката и следва скандална неконформистка политика на публично държане. Стилът му е смятан за шокиращ и екстравагантен. Не харесва никой друг дизайнер ,освен себе си.
'' Никога ,нищо не съм правил единствено заради парите.Те са хубаво нещо, но не и най-важното...Не бих създал дрехи, заради които да престана да се уважавам. За идеите си мога да жертвам всичко, но единствено за идеите си....!!!''-казва Маккуин.
Модните му презентации са винаги скандални. Използва човешки скелети, друг път облича манекените си с умрели птици ( разбира се препарирани). На една от колекциите си за Живанши, използва механични въртящи се модели. В друга инсталира роботи-пръскачки, които боядисват дрехата на дефилиращата манекенка. Използва за манекен Ейми Мълнис - 22 годишна параолимпийка с импотирани крака. За този случай много се шуми, като най често го упрекват. Той заявява - '' Не направих това за да спася света. Идеята е да се покаже, че красотата идва отвътре..'' А Ейми казва, че е било чест за нея да работи за Маккуин.
За своите ревюта той търси странни а понякога шокиращи места като гаражи, запустели пространства дори църква.
''Ревюто е като предмет на изкуството-трябва да го покажеш там ,където публиката най-добре ще го почувства. Изборът е въпрос на усещане...''
Вдъхновява се от уличната но и античната култура. Намира вдъхновение от всеки с когото контактува - от бездомници до богаташи, от вулгарни до обикновени.Една от любимите ми колекции е последната му, вдъхновена от ангелите на Ботичели и демоните на Йеронимус Бош.
Но, това което го направи за мен легенда е колекцията му вдъхновена от Платоновата Атлантида....през 2009 г. В краткият си но значим творчески живот е вдъхновявал и моите любимки Мадона ,Ейми Уайнхаус, Лейди Гага , Дафне Гинес, Изабела Блоу ,Кейт Мос...а списъка, наистина е много голям.
В последните дни от живота си Маккуин се изправя срещу собствените си страхове и недоверие в силата и таланта си. Вярата,че е предаден и че живее в капана на фалшивата слава, фалшивите приятели и фалшив успех. Загубва и най важните хора в живота си - майка си и Изабела. Заявявайки, че вече няма за какво да живее се самоубива. На 12 февруари 2010 г. от офиса на дизайнера официално е обявена смъртта му.
В едно интервю Аликзандър Маккуин казва -'' Искам да създавам неща ,които да надскочат пределите на тенденциите и след сто години, когато мои дрехи бъдат открити в антикварен магазин, да имат същата стойност, като при закупуването им вчера от мой магазин...''
Маккуин трябва да бъде сигурен, че желанието му е изпълнено....Ваш Сиси Блонд.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар