Митът за сътворението от Аристофан

 

   Има много митове за сътворението на света - древноегипетски, древногръцки, както и библейските два ,които се разглеждат като един, но всъщност са два......
     Интереса ми грабна мита разказан от Аристофан....
Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 век пр.н.е. ,от така наречените автори на исторически трагедии - логографи......Един, от които е Платон. Именно в платоновият  ''Пир'' е изложението на Аристофан.

     Ако ме питате - Какво толкова ме привличат тези митове?
Ами в някои от тях намирам себе си  а това означава, че в тях има нещо вярно нещо истинско..

     В много стари времена при сътворението на света имало три човешки рода а не два както сега - имало мъже, жени и мъжожени ( много смешна дума ) ама за да е по правилно ще го кажем андрогини  ( от анер(андрос) - мъж и гюне (гюнайкос) - жена )...
Всеки един от тези родове представлявал сдвоено същество - двама мъже, две жени, мъж и жена.Мъжете произхождали от Слънцето, жените от Земята а мъжожените от Луната, защото тя има отношение и със слънцето и със земята.

    Тези същества разгневили боговете, защото били много амбиционни и опитали да оспорят властта им. За наказание Зевс ги разсякъл на две половини. така се получили двата рода , които имаме днес . Но те копнеели толкова силно за липсващата си половина, че само търсели да се съберат и след това вкопчени умирали от глад и жажда....
       
           '' От това далечно време е внедрено любовта един към друг...''

       Виновник за възникването на Любовта е най-старият от всички богове Ерос.
Ерос поражда любовта , а тя поставя хората в положение и състояние да бъдат по-добри. Заради любимото същество, за да му се харесва, влюбения се стреми да бъде все по-добър. Той е смел, честен и достоен. А от своя страна, обектът на любов, от срам да не се покаже недостоен, внимава и се стреми също да бъде по-добър. Като едно от най-силните и достойни за възхищение проявления на любовта е желанието и готовността на влюбения да умре за своя обичан.

       
           ''Боговете повече ценят, възхищават се и възнаграждават, когато любимият обича по-силно влюбения, отколкото, когато влюбения обича предмета на своята любов - понеже влюбения е нещо по-божествено от любимия, тъй като е боговдъхновен....''

        Ерос е нежен, защото живее в най-деликатната част от човешкото тяло - душата му.   Ако
попадне в душа с твърд нрав си отива, ако ли нравът е лек се заселва. Той е добродетелен защото не вреди и не носи неправда. Насилието не докосва любовта.

             ''Той ни освобождава от отчуждението и ни внушава близост...''

        Любовта допълва нашата същност както нищо друго не може да го направи. Може да имаме всичко , да сме постигнали всичко ,към което сме се стремили, но без любовта ще сме като половин човек. Именно с другата ни половина ставаме по-добри , по-силни, по-уверени.
Заради това си заслужава търсенето..... може да отнеме време но рано или късно ще го открием. Няма значение рода на половинката - дали ще са от един и същ род или от противоположния... Тук се намесва природата , тя надделява и търси своето. И затова ние цял живот търсим другата си половина.....
        Ваш Сиси Блонд......