Мимар (архитект) Синан е османски архитект и инженер, смятан за най-значимият строител в историята на отоманската архитектура.....
Получил обучение като военен инженер Синан израства в йерархията на Еничерският корпус до звание ''ага''. Придобива инженерните си умения по време на военните походи , превръщайки се в специалист по изграждането на всевъзможни укрепления и в инфраструктурата като пътища, мостове, акведукти и т.н. Почти 50 годишен е назначен за главен архитект от Сюлейман Великолепний, като остава на тази длъжност почти половин век.
Сред построените от него повече от 300 сгради, шедьоврите му са джамиите ''Сюлеймание'' в Истанбул и ''Селимие'' в Одрин, която е с най-големият купол в света..... Има две негови произведения и в България - джамиите '' Баня Баши'' и ''Коджа дервиш Мехмед паша'' ( която днес е църквата '' Свети Седмочисленици'')
и двете в София.....
Та познати са ни всичките архитектурни чудеса на Мимар Синан, но досега не бяхме чували за голямата платоническа любов между прочутия архитект и дъщерята на Сюлейман Великолепний и Хюррем султан - Михримах.....
Михримах означава - нежността на новата луна.... Тя расте като любимката на султана . Когато става на 17 е вече невиждано красива и по онова време вече готова да създаде семейство.....Има двама горещи почитателя единият е главният архитект на сарая - Мимар Синан , другият валията на Диярбекир - Рюстем паша...
50 годишният архитект е лудо влюбен в красивата Михримах. Въпреки напредналата си възраст, архитектът е твърдо решен да иска ръката на принцесата.......Но има и доста сериозен конкурент - Рюстем паша....
Желанието на бащата - султан Сюлейман е да даде дъщеря си на човек занимаващ се с държавни дела, за да закрепи позициите си като властелин....
Омъжва я с Рюстем паша....За признателност Сюлейман решава да построи джамия за своята любима дъщеря.... Заръчва я на и без това топящия се от несподелена любов Синан. Архитекта се съгласява на драго сърце, приемайки задачата като предизвикателство.....Чрез строежа трябва да разкаже за любовта си към Михримах. Иска джамията да бъде толкова красива както е красива самата Михримах, защото тя ще носи нейното име.....
Строежа започва 1540 година в Юскюдар върху изкуствена площадка - да бъде нависоко с цел да защити Михримах от влагата на Босфора.....и я завършва след седем години - 1547 г.
Михримах имала дълга коса до кръста - силуета на джамията пресъздава точно тази красива гледка - на падащата до кръста ѝ коса.Всичко, всеки елемент разказва за огромната любов на архитекта....
Минават 14 години а любовта му към Михримах все още не е стихнала....Тогава решава да построи за нея джамия на най-високият хълм на Истанбул...Появява се великолепната ''Едирне капъ''....
Уникалното в случая е , че точно на 21 март , когато е рожденният ден на архитекта, когато слънцето залязва, точно до минарето на ''Едирне капъ'', от другата страна се вижда луната, която се издига точно между двете минарета на първата построена за Михримах джамия в Юскюдар....
Свързваме луната и със значението на името на красавицата...
Единствено като финал можем да подчертаем какво точно е искал да каже прочутият архитект...
''КОГАТО МОЕТО СЛЪНЦЕ ЗАЛЯЗВА , ЛУНАТА ИЗГРЯВА...''
Няма коментари:
Публикуване на коментар